Ърнест Хемингуей прекарва 30-те години на миналия век на остров Кий Уест в американския щат Флорида, и повече от шест десетилетия след кончината му почитатели, изследователи и роднини продължават да се събират в островния град, за да почетат творчеството и изпълненият с приключения живот на писателя, съобщи Асошиейтед прес.

Дните на Хемингуей се организират за пръв път през 1981 г. с конкурс за разказ и състезание за най-близка физическа прилика с писателя. Тазгодишните празненства приключват днес, в деня на 125-ата годишнина на Хемингуей, роден на 21 юли 1899 г.

Като автор на романи, разкази, а също и журналист, мястото на Хемингуей в пантеона на американската литература е неоспоримо, а наследството му е проникнало в културата и облика на Кий Уест.

Правнукът на писателя - Стивън Хемингуей Адамс, е роден близо три десетилетия след кончината на Хемингуей. Адамс

Представители на правата върху наследството на Майкъл Крайтън, автор на сценария за пилотния епизод на сериала "Спешно отделение", съдят "Уорнър брос", съобщи АП. Спорът е относно предстояща медицинска драма, която според ищците, е неразрешена ребрандирана версия на сериала.  

Правата върху творчеството на Майкъл Крайтън се държат от съпругата му Шери. Тя не е подписвала договор с телевизията за производството на сериал, подобен на "Спешно отделение". Новата продукция със заглавие The Pitt ще бъде медицинска драма, чието действие се развива в Питсбърг. Действието на "Спешно отделение" се развиваше в Чикаго. Главната роля в The Pitt ще се изпълнява от Ноа Уайли, който стана известен като Джон Картър от първия сериал. Джон Уелс и Р. Скот Джемил  - изпълнителни продуценти на "Спешно отделение", ще бъдат част от екипа на новата продукция. 

Според изявлението

Община Пловдив и Дружеството на пловдивските писатели започнаха набирането на кандидати за 14-ото издание на Националния конкурс за поезия "Добромир Тонев". Конкурсът е за автори до 45-годишна възраст. Той е анонимен, със свободна тема, съобщиха от отдел "Култура" на общинската администрация.

Всеки участник може да представи от едно до три свои стихотворения до 15 септември. Кандидатства се само с творби, които не са публикувани в печатни или интернет издания към момента на обявяването на конкурса, и с които кандидатът не е участвал в други подобни конкурси.

Представените творби, както и данните, задължително трябва да бъдат написани на компютър. Кандидатите, които не са спазили условията, не се допускат до участие. Наградният фонд, осигурен от Община Пловдив и партньори, за първо, второ и трето място е съответно 800, 600 и 400 лева и грамота. Специална

Развълнуван и горд съм, че романът ми „Генът на съмнението“ излиза в България, защото съм на мнение, че преди да тръгнеш по широкия свят, е най-добре да посетиш съседите си. Това казва гръцкият писател Никос Панайотопулос във видео, заснето за българските читатели. Книгата му описва свят, в който няма място за съмнения, а въпросът дали човек притежава искрица талант се решава в лабораторни условия, разказват издателите от ICU.

Сюжетът на „Генът на съмнението“ разказва за „тестът на Цимерман“ – изследване, разработено от американски биолог, изолирал гена на твореца. Един писател, изправен пред страха от евентуално отхвърляне, отказва да се подложи на теста, без да подозира, че така се обрича на мълчание. „Той ще понесе смело болезнените последици от решението си и няма да съжалява за него, освен за миг, на смъртния одър. Няма как да знае, че изповедта му ще доведе до нов обрат“

В България институционализирането на Кирило-Методиевата традиция като планирана и целенасочена държавна политика започва с честването на 1000-годишнината от смъртта на Методий през 1885 година. Това каза доц. д-р Десислава Найденова в своя доклад „Кирил и Методий. Образи, памет, идентичност“ по време на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

По думите й по това време българската държава се стреми да отстоява мястото си на център на тържествата. Дружеството „Славянска беседа“, заедно с представители на столични учители, на столичното училищно настоятелство, първи излизат с предложение, в което настояват България като център, в който се заражда и се разпространява Кирило-Методиевото дело, да бъде домакин на общославянски събор по случай юбилея. В кратък срок Народното събрание гласува 180